Ще започна малко по-отдалече тази тема, защото искам да изясня няколко неща. Първо, както може би доста от вас знаят, никой от хората, които пишат това (предполагам) не са спечелили 900 лева от Scratchy. Дори може и да не знаят какво е това скрачи и каква му е идеята, но това е друга тема. Всичко това е една игра, крайно странна за мен и точно тази ѝ странност беше причината за тази статия.
Преди няколко дни един мой добър приятел беше "спечелил" 900 лева от скрачи и веднага щом видях това съобщение във Фейсбук, беше ясно, че е фалшиво. Все едно някой ще тръгне да пише "Спечелих 300 лева на покер!", "Спечелих 1000 лева от Еврофутбол!" или пък просто "Намерих си 1000 лева на улицата!". Толкова изкуствено звучи тази ситуация, че няма как да не разбереш, че не е истина, но не това ме изненада така. Стана ми любопитно наистина, каква ще да е тази нова глупост, защото така наречени фейсбук флашмобове не са нещо ново или нещо уникално (или пък нещо интересно, нито оригинално, но това е съвсем друга тема). Както и да е, попитах го каква е тази странност и той ми изпрати следното нещо:
2015 Breast Cancer Awareness (Osuznavane na Rak Na Gurdata) igra. NE RAZVALQI IGRATA.Izberi si edno ot posochenite :
1.Diariq otnovo?
2. Sega si izpolzvah cicite za da se oturvq ot akt za privishena skorost
3.Kak da se oturvq ot gubichki na krakata?
4.Nqma toaletna hartiq...dovijdane chorapki
5.Mislq che sum vlubena v nqkoi?
6. Shte spra da nosq belio
7. Veche e okonchatelno.Shte stavam maika/bashta.
8. Tyka shto spechelih 900 lv na Scratchy
9.Az sum lesbiika/gei
10.Shte se jenqq
Postavi si edno ot tqh za statys bez da se oplakvash
Обещал съм си, че няма да коментирам глупостта на тези изречения, нито морала, нито начина, по който всичко това е написано и поднесено, нито правописа, нито езика. Замислих се.... Защо хората вместо да пишат глупости на стените си и фиктивно да подкрепят нещо, не дарят пари за него и напишат защо са дарили, толкова ли е трудно? Дори да е един лев, дори да са 50 стотинки, дори да е една стотинка! Защо никой не пише "Дарих пари за борбата срещу рак на гърдата!", а всичко са диарии, скрачита, чорапи и какви ли не други глупости? Нима ако се види, че много хора са загрижени и даряват за тази кауза, няма да се разпространи достатъчно тази информация? Какво печелим с тези скрачита? Нищо! Игра било, за подкрепа на борбата..... Каква подкрепа? Това е все едно да кажете "Сега ще направим игра за подкрепа на борбата на Петър за живот, изберете си между следните неща:...". С какво помагате на Петър? С нищо. Играете някаква глупава игра и после казвате, че сте помогнали за нещо.
Ако искате да помогнете за нещо, то дарете пари, включвайте се в събития на тази тематика, интересувайте се, качвайте информация за това какво и как може да се предприеме, за да се предотврати даденият проблем, бъдете активни в това. Другото са детски игри и колкото и да са ви забавни, осъзнайте, че така не помагате на ситуацията. Осъзнайте, че така не подкрепяте това, което твърдите, а по-скоро храните егото си, получавайки внимание, когато изведнъж започнат да ви питат въпроси за тези скандални писания.
Знам, че скандалното е интересно, знам, че да си скандален е на мода. Също така и че скандалната информация и слуховете се възприемат и разпращат много по-бързо от големи маси хора. Знам всички тези оправдателни причини, но не виждам как един човек наистина осъзнава нещо, като копира глупаво изречение на стената си. Не виждам как един Фейсбук потребител ще разбере какво е рак на гърдата от скрачито, нито от отърваване от акт за превишена скорост. Виждам само, че този подход е меко казано деградивен и глупав, а глупостта е най-актуалната болест по целия свят.
След тези си думи, очаквам скоро игра за подкрепа на борбата с глупостта. Ето това вече би могло да е интересно. Дано да не е отново така направено.
Поздрави,
Камен
сряда, 30 септември 2015 г.
вторник, 15 септември 2015 г.
За моето БЛогнище :)
Винаги съм искал да имам дневник. Не знам защо, може би понеже в мен съществуват няколко свята, които се борят непрестанно, няколко крайно контрастиращи една на друга личности. Няма нищо странно в това, всеки изпитва раздвоеност в даден момент, но не всеки има възможността да го сподели с другите. Аз обаче, като един обикновен човешки индивид, мисля че това е един чудесен начин за споделяне на мислите, на емоциите които ни прихващат, нещо като публичен дневник, като начин да се разкриеш и сближиш с хиляди, ако не и милиони и милиарди хора по света.
Дали имам нужда от тази публичност? Не. Поне на този етап. Може би, някой светъл ден, когато реша да показвам своя авторска музика или стихове, когато създам някоя настолна игра и пиша тук с ентусиазъм за нея, бих искал това да е публично. Разбира се, това може никога да не стане, затова съм спокоен. Знам единствено, че обичам да пиша. Сериозна причина за това личностно влечение не намирам, но в дълбините на душата си предполагам имам такава. Обичам да общувам, да говоря с другите по един или друг начин. Може би това е причината да пиша и да имам този блог. А може пък да е просто защото съм емоционален или защото съм ходил на театър като малък, нямам никаква представа. Просто ми харесва.
В заглавието на блога сигурно сте забелязали, че той е на първо място за игрите. Защо? Защото игрите се превърнаха в едно от най-силните и пристрастяващи хобита в моя живот, дадоха ми неща, които не можех да получа сам. Още от малък играех Монополи с моите родители и брат и сестра, играехме компютърни и телевизионни игри, играехме и навън (нещо което в днешно време е толкова рядко, колкото да видите маймуна да бели банан насред улицата). Някой ще каже "Така е, децата не са вече същите като едно време!". Децата не са същите, и ние не сме били същите, и родителите ни не са били същите. Приказките за "едно време" имат вечен срок на годност и това е съвсем нормално - развитието на света в една посока го оставя в изоставащи позиции спрямо преди в друга посока. Това няма такова значение в момента, говорехме за игрите. Игрите са нещо чудесно, трудно за разбиране от малко по-консервативно мислещи хора. За тях игрите са загуба на време. Така е, не отричам, игрите са загуба на време. Настолните игри са загуба на време, футболът е загуба на време, компютърните игри са загуба на време. Но знаете ли какво? Още като сме били малки, родителите ни са ни купували играчки за да бъдем радостни и доволни, въпреки че са знаели, че е загуба на време. Чрез играчките и игрите сме се запознали с много от нашите приятели от детството, игрите са ни дали начален тласък в общуването с връстниците ни. Нима нещо се е променило сега, когато сме на по 20, 30, 40 години? Нима всичко не е вид игра и играчка - телевизори, коли, печки, перални и прочее? Нима не се хвалим на познати като си вземем нещо от тези неща, точно както преди с играчките? Нима не човъркаме по тях, за да ги оправим или разучим, точно както родителите ни са правили с играчките ни като сме били малки? Хората са забравили какво е да разпуснеш, да се забавляваш, да се чувстваш неловко в началото на нещо, но да знаеш, че си струва.
Игрите направиха много за мен в най-различни аспекти от живота ми. Чрез тях се запознах със стотици хора, с които иначе не бих се запознал поради личното убеждение, че не трябва да се влиза в личното пространство на непознати хора. Играл съм футбол с поне сто човека, играл съм компютърни игри с поне 20 и настолни игри с поне още 50. Това са 170 лесни запознанства, 170 различни характера и истории, 170 различни личности. Всичко това благодарение на игрите. Казвайки това, не ме мислете за антисоциален, не съм такъв. Обичам да съм сред хора и да се веселим заедно, но това което направиха игрите за мен, най-вече настолните, ми помогна до голяма степен да загърбя своите глупави принципи и да бъда естествен дори в среда с много непознати хора. Когато започнах да играя настолни игри при един добър приятел в Симеоново, а по-късно и в едно клубче в Студентски град, нямах никаква представа, че това ще промени живота ми до такава степен, че ще е нещо, което толкова ще харесам и нещо, с което ще искам да се занимавам с години наред. Започнах да играя и сякаш всички бариери около мен паднаха. Почувствах се пак дете, виждах децата и в тези непознати личности около мен и с невероятно бързи темпове тези деца в нас се сприятелиха се до такава степен, че бързо станахме като едно голямо семейство. Никога не съм предполагал за този ефект, никога не бих и могъл да предположа без да пробвам, но резултатът беше налице. Бях направил много приятелства за толкова малко време, че започнах да се питам дали това съм аз, дали всичко това не е някакъв вид мираж и до каква степен съм се променил от играта на настолни игри. Явно чрез спортът и компютърните игри не бях постигал такъв ефект, но защо? Много време се чудих върху тези въпроси и за да не се чудите и вие, ще ви обясня.
Настолните игри са много интересен начин на комуникация и взаимодействие между хората. Не вярвайте на разни клипове, в които неразбиращи репортерки обясняват как хората се затварят в свои собствени реалности там, как използват игрите за да избягат от проблемите си, как едва ли не хората, които играят настолни игри не са съвсем с всичкия си. Не вярвайте на хората, които ще ви кажат, че това е просто поредната загуба на време и нищо повече, защото не са имали желание да опитат и да учат правилата, казвайки че са прекалено сложни за тях. Настолните игри са един от най-интересните съвременни начини за сплотяване на хората, за общуване чрез забавление и за развитие на човешката психика. Тук част от вас може да се засмеят, но това е съвсем вярно. В дискотеките също е забавно, да, също е весело, да, но..... развитие? Настолните игри могат наистина да развият качества у вас, независимо дали го осъзнавате или не. Ще трябва да разчетете мислите и характера на отсрещния човек, ще трябва да планирате ходовете си, да видите ролята на късмета в различните ситуации, да рискувате, да използвате въображението си, да изготвяте работещи механизми и стратегии за победа, да мислите в перспектива, да инвестирате умно ресурсите си, да организирате работата на работниците си, да се научите на търпение, на честност и на спортен дух без злоба, ще се научите да работите в екип или да се организирате и оправяте сам, изправяйки се срещу игра за един играч. Всичко това, докато си прекарвате приятно в компанията на други хора, опознавайки ги в процеса на игра! Говорете ми сега за губене на време колкото искате.
В блога ще видите много игри и музика, много настроения и емоции, много възходи и падения, но ще са истински, до такава степен, до каквато аз съм истински и реално съществуващ. Мисля, че ви дадох достатъчно увод, достатъчно драма и достатъчно интересни предстоящи и настоящи теми за размисли и страсти, тъй че ще ви казвам "Чао!" и ако останете тук, ще се "видим" скоро.
Поздрави,
Камен
Дали имам нужда от тази публичност? Не. Поне на този етап. Може би, някой светъл ден, когато реша да показвам своя авторска музика или стихове, когато създам някоя настолна игра и пиша тук с ентусиазъм за нея, бих искал това да е публично. Разбира се, това може никога да не стане, затова съм спокоен. Знам единствено, че обичам да пиша. Сериозна причина за това личностно влечение не намирам, но в дълбините на душата си предполагам имам такава. Обичам да общувам, да говоря с другите по един или друг начин. Може би това е причината да пиша и да имам този блог. А може пък да е просто защото съм емоционален или защото съм ходил на театър като малък, нямам никаква представа. Просто ми харесва.
В заглавието на блога сигурно сте забелязали, че той е на първо място за игрите. Защо? Защото игрите се превърнаха в едно от най-силните и пристрастяващи хобита в моя живот, дадоха ми неща, които не можех да получа сам. Още от малък играех Монополи с моите родители и брат и сестра, играехме компютърни и телевизионни игри, играехме и навън (нещо което в днешно време е толкова рядко, колкото да видите маймуна да бели банан насред улицата). Някой ще каже "Така е, децата не са вече същите като едно време!". Децата не са същите, и ние не сме били същите, и родителите ни не са били същите. Приказките за "едно време" имат вечен срок на годност и това е съвсем нормално - развитието на света в една посока го оставя в изоставащи позиции спрямо преди в друга посока. Това няма такова значение в момента, говорехме за игрите. Игрите са нещо чудесно, трудно за разбиране от малко по-консервативно мислещи хора. За тях игрите са загуба на време. Така е, не отричам, игрите са загуба на време. Настолните игри са загуба на време, футболът е загуба на време, компютърните игри са загуба на време. Но знаете ли какво? Още като сме били малки, родителите ни са ни купували играчки за да бъдем радостни и доволни, въпреки че са знаели, че е загуба на време. Чрез играчките и игрите сме се запознали с много от нашите приятели от детството, игрите са ни дали начален тласък в общуването с връстниците ни. Нима нещо се е променило сега, когато сме на по 20, 30, 40 години? Нима всичко не е вид игра и играчка - телевизори, коли, печки, перални и прочее? Нима не се хвалим на познати като си вземем нещо от тези неща, точно както преди с играчките? Нима не човъркаме по тях, за да ги оправим или разучим, точно както родителите ни са правили с играчките ни като сме били малки? Хората са забравили какво е да разпуснеш, да се забавляваш, да се чувстваш неловко в началото на нещо, но да знаеш, че си струва.
Игрите направиха много за мен в най-различни аспекти от живота ми. Чрез тях се запознах със стотици хора, с които иначе не бих се запознал поради личното убеждение, че не трябва да се влиза в личното пространство на непознати хора. Играл съм футбол с поне сто човека, играл съм компютърни игри с поне 20 и настолни игри с поне още 50. Това са 170 лесни запознанства, 170 различни характера и истории, 170 различни личности. Всичко това благодарение на игрите. Казвайки това, не ме мислете за антисоциален, не съм такъв. Обичам да съм сред хора и да се веселим заедно, но това което направиха игрите за мен, най-вече настолните, ми помогна до голяма степен да загърбя своите глупави принципи и да бъда естествен дори в среда с много непознати хора. Когато започнах да играя настолни игри при един добър приятел в Симеоново, а по-късно и в едно клубче в Студентски град, нямах никаква представа, че това ще промени живота ми до такава степен, че ще е нещо, което толкова ще харесам и нещо, с което ще искам да се занимавам с години наред. Започнах да играя и сякаш всички бариери около мен паднаха. Почувствах се пак дете, виждах децата и в тези непознати личности около мен и с невероятно бързи темпове тези деца в нас се сприятелиха се до такава степен, че бързо станахме като едно голямо семейство. Никога не съм предполагал за този ефект, никога не бих и могъл да предположа без да пробвам, но резултатът беше налице. Бях направил много приятелства за толкова малко време, че започнах да се питам дали това съм аз, дали всичко това не е някакъв вид мираж и до каква степен съм се променил от играта на настолни игри. Явно чрез спортът и компютърните игри не бях постигал такъв ефект, но защо? Много време се чудих върху тези въпроси и за да не се чудите и вие, ще ви обясня.
Настолните игри са много интересен начин на комуникация и взаимодействие между хората. Не вярвайте на разни клипове, в които неразбиращи репортерки обясняват как хората се затварят в свои собствени реалности там, как използват игрите за да избягат от проблемите си, как едва ли не хората, които играят настолни игри не са съвсем с всичкия си. Не вярвайте на хората, които ще ви кажат, че това е просто поредната загуба на време и нищо повече, защото не са имали желание да опитат и да учат правилата, казвайки че са прекалено сложни за тях. Настолните игри са един от най-интересните съвременни начини за сплотяване на хората, за общуване чрез забавление и за развитие на човешката психика. Тук част от вас може да се засмеят, но това е съвсем вярно. В дискотеките също е забавно, да, също е весело, да, но..... развитие? Настолните игри могат наистина да развият качества у вас, независимо дали го осъзнавате или не. Ще трябва да разчетете мислите и характера на отсрещния човек, ще трябва да планирате ходовете си, да видите ролята на късмета в различните ситуации, да рискувате, да използвате въображението си, да изготвяте работещи механизми и стратегии за победа, да мислите в перспектива, да инвестирате умно ресурсите си, да организирате работата на работниците си, да се научите на търпение, на честност и на спортен дух без злоба, ще се научите да работите в екип или да се организирате и оправяте сам, изправяйки се срещу игра за един играч. Всичко това, докато си прекарвате приятно в компанията на други хора, опознавайки ги в процеса на игра! Говорете ми сега за губене на време колкото искате.
В блога ще видите много игри и музика, много настроения и емоции, много възходи и падения, но ще са истински, до такава степен, до каквато аз съм истински и реално съществуващ. Мисля, че ви дадох достатъчно увод, достатъчно драма и достатъчно интересни предстоящи и настоящи теми за размисли и страсти, тъй че ще ви казвам "Чао!" и ако останете тук, ще се "видим" скоро.
Поздрави,
Камен
Абонамент за:
Публикации (Atom)