За моето БЛогнище :)

Винаги съм искал да имам дневник. Не знам защо, може би понеже в мен съществуват няколко свята, които се борят непрестанно, няколко крайно контрастиращи една на друга личности. Няма нищо странно в това, всеки изпитва раздвоеност в даден момент, но не всеки има възможността да го сподели с другите. Аз обаче, като един обикновен човешки индивид, мисля че това е един чудесен начин за споделяне на мислите, на емоциите които ни прихващат, нещо като публичен дневник, като начин да се разкриеш и сближиш с хиляди, ако не и милиони и милиарди хора по света.

Дали имам нужда от тази публичност? Не. Поне на този етап. Може би, някой светъл ден, когато реша да показвам своя авторска музика или стихове, когато създам някоя настолна игра и пиша тук с ентусиазъм за нея, бих искал това да е публично. Разбира се, това може никога да не стане, затова съм спокоен. Знам единствено, че обичам да пиша. Сериозна причина за това личностно влечение не намирам, но в дълбините на душата си предполагам имам такава. Обичам да общувам, да говоря с другите по един или друг начин. Може би това е причината да пиша и да имам този блог. А може пък да е просто защото съм емоционален или защото съм ходил на театър като малък, нямам никаква представа. Просто ми харесва.

В заглавието на блога сигурно сте забелязали, че той е на първо място за игрите. Защо? Защото игрите се превърнаха в едно от най-силните и пристрастяващи хобита в моя живот, дадоха ми неща, които не можех да получа сам. Още от малък играех Монополи с моите родители и брат и сестра, играехме компютърни и телевизионни игри, играехме и навън (нещо което в днешно време е толкова рядко, колкото да видите маймуна да бели банан насред улицата). Някой ще каже "Така е, децата не са вече същите като едно време!". Децата не са същите, и ние не сме били същите, и родителите ни не са били същите. Приказките за "едно време" имат вечен срок на годност и това е съвсем нормално - развитието на света в една посока го оставя в изоставащи позиции спрямо преди в друга посока. Това няма такова значение в момента, говорехме за игрите. Игрите са нещо чудесно, трудно за разбиране от малко по-консервативно мислещи хора. За тях игрите са загуба на време. Така е, не отричам, игрите са загуба на време. Настолните игри са загуба на време, футболът е загуба на време, компютърните игри са загуба на време. Но знаете ли какво? Още като сме били малки, родителите ни са ни купували играчки за да бъдем радостни и доволни, въпреки че са знаели, че е загуба на време. Чрез играчките и игрите сме се запознали с много от нашите приятели от детството, игрите са ни дали начален тласък в общуването с връстниците ни. Нима нещо се е променило сега, когато сме на по 20, 30, 40 години? Нима всичко не е вид игра и играчка - телевизори, коли, печки, перални и прочее? Нима не се хвалим на познати като си вземем нещо от тези неща, точно както преди с играчките? Нима не човъркаме по тях, за да ги оправим или разучим, точно както родителите ни са правили с играчките ни като сме били малки? Хората са забравили какво е да разпуснеш, да се забавляваш, да се чувстваш неловко в началото на нещо, но да знаеш, че си струва.

Игрите направиха много за мен в най-различни аспекти от живота ми. Чрез тях се запознах със стотици хора, с които иначе не бих се запознал поради личното убеждение, че не трябва да се влиза в личното пространство на непознати хора. Играл съм футбол с поне сто човека, играл съм компютърни игри с поне 20 и настолни игри с поне още 50. Това са 170 лесни запознанства, 170 различни характера и истории, 170 различни личности. Всичко това благодарение на игрите. Казвайки това, не ме мислете за антисоциален, не съм такъв. Обичам да съм сред хора и да се веселим заедно, но това което направиха игрите за мен, най-вече настолните, ми помогна до голяма степен да загърбя своите глупави принципи и да бъда естествен дори в среда с много непознати хора. Когато започнах да играя настолни игри при един добър приятел в Симеоново, а по-късно и в едно клубче в Студентски град, нямах никаква представа, че това ще промени живота ми до такава степен, че ще е нещо, което толкова ще харесам и нещо, с което ще искам да се занимавам с години наред. Започнах да играя и сякаш всички бариери около мен паднаха. Почувствах се пак дете, виждах децата и в тези непознати личности около мен и с невероятно бързи темпове тези деца в нас се сприятелиха се до такава степен, че бързо станахме като едно голямо семейство. Никога не съм предполагал за този ефект, никога не бих и могъл да предположа без да пробвам, но резултатът беше налице. Бях направил много приятелства за толкова малко време, че започнах да се питам дали това съм аз, дали всичко това не е някакъв вид мираж и до каква степен съм се променил от играта на настолни игри. Явно чрез спортът и компютърните игри не бях постигал такъв ефект, но защо? Много време се чудих върху тези въпроси и за да не се чудите и вие, ще ви обясня.

Настолните игри са много интересен начин на комуникация и взаимодействие между хората. Не вярвайте на разни клипове, в които неразбиращи репортерки обясняват как хората се затварят в свои собствени реалности там, как използват игрите за да избягат от проблемите си, как едва ли не хората, които играят настолни игри не са съвсем с всичкия си. Не вярвайте на хората, които ще ви кажат, че това е просто поредната загуба на време и нищо повече, защото не са имали желание да опитат и да учат правилата, казвайки че са прекалено сложни за тях. Настолните игри са един от най-интересните съвременни начини за сплотяване на хората, за общуване чрез забавление и за развитие на човешката психика. Тук част от вас може да се засмеят, но това е съвсем вярно. В дискотеките също е забавно, да, също е весело, да, но..... развитие? Настолните игри могат наистина да развият качества у вас, независимо дали го осъзнавате или не. Ще трябва да разчетете мислите и характера на отсрещния човек, ще трябва да планирате ходовете си, да видите ролята на късмета в различните ситуации, да рискувате, да използвате въображението си, да изготвяте работещи механизми и стратегии за победа, да мислите в перспектива, да инвестирате умно ресурсите си, да организирате работата на работниците си, да се научите на търпение, на честност и на спортен дух без злоба, ще се научите да работите в екип или да се организирате и оправяте сам, изправяйки се срещу игра за един играч. Всичко това, докато си прекарвате приятно в компанията на други хора, опознавайки ги в процеса на игра! Говорете ми сега за губене на време колкото искате.

В блога  ще видите много игри и музика, много настроения и емоции, много възходи и падения, но ще са истински, до такава степен, до каквато аз съм истински и реално съществуващ. Мисля, че ви дадох достатъчно увод, достатъчно драма и достатъчно интересни предстоящи и настоящи теми за размисли и страсти, тъй че ще ви казвам "Чао!" и ако останете тук, ще се "видим" скоро.

Поздрави,
Камен